Инвестирането изглежда като поредица от решения – купувам, продавам, чакам.

Но всъщност то е постоянен процес, а човешкият ум мрази постоянните процеси. Той иска резултат сега.

Това е и причината повечето инвеститори да взимат грешни решения дори когато стратегията им е добра.

„Знаех си, че трябваше…“

Всички сме били там.

Гледате позицията си – тя е на добра печалба. Казвате си:

„Тук трябва да прибера печалба.“

Не го правите. След няколко дни пазарът обръща и печалбата се стопява.

„Знаех си! Трябваше да затворя позицията!“

Мозъкът моментално търси вина – „аз сбърках“, „пазарът ме излъга“, „мениджърът не реагира“, "стратегията не работи".

Но когато в други случаи печалбата се удвоява, тези моменти не ги помним.
Позитивните изненади не се запечатват така дълбоко, защото не носят болка.

Така възниква илюзията за контрол – усещането, че можем да предвидим бъдещето,
че ако просто бяхме „послушали себе си“ като този път, в който знаех, че трябваше да затворя, но не го направих и сбърках, всичко щеше да е наред.

Ex-Ante срещу Ex-Post

В инвестирането има две реалности:

• Ex-ante — решенията преди събитието. Това е моментът, в който решаваме какво да направим, без да знаем какво ще стане. Тук се опираме на статистика, стратегия, вероятности.

• Ex-post — мисленето след събитието, когато вече знаем резултата и ставаме „мъдри анализатори“.

Проблемът е, че повечето хора смесват двете.

След всяка сделка оценяваме решението сякаш сме знаели какво ще се случи.

Така губим вяра в стратегията, защото гледаме отделни епизоди, а не цялата история.

Липсата на последователност в процеса

Мозъкът ни не мисли в статистика и вероятности. Това е умение, което се учи.

Той не може да усеща какво означава „100 сделки“, „10% вероятност“ или „очаквана стойност“ от една сделка.

Мислим чрез отделни истории – конкретна сделка, конкретна ситуация, конкретна емоция.

Например:

• Затваряме сделка на печалба и се чувстваме умни.

• Следващата е на загуба и усещането е, че „всичко се разваля“.

• След четири губещи подред решаваме, че стратегията „спря да работи“.

Тук се губи последователността в процеса – идеята, че системата не се измерва по една сделка, а по стотици и хиляди.

Както не съдим книга по едно изречение, така не можем да съдим стратегия по една седмица или месец резултати.

Пример от реалния живот

Представете си човек, който започва да тренира.

Първата седмица няма никаква промяна. Втората – пак. Третата – усеща умора.
След месец решава, че „няма ефект“ и спира.

Ако беше продължил още месец, щеше да види първите реални резултати —
не защото е сменил метода, а защото е позволил на статистиката на процеса да се прояви.

Точно така се държат много инвеститори:

сменят стратегията, когато има временен спад, вместо да продължат да следват процеса, докато статистиката се прояви.

Тежестта на грешките

Психолозите знаят, че болката от загуба е около два пъти по-силна от удоволствието от печалба.

Когато стратегията ни носи плюс 5%, приемаме го спокойно.

Когато падне с -5%, реагираме драматично.

Така фокусът се измества от дългосрочната печалба към краткосрочната емоция.

В един момент вече не се интересуваме от средния резултат, от това колко печелим на сделка или какъв е факторът на печалба.

Интересува ни единствено усещането, че „работи“ – днес.

Правилният фокус

Успешният инвеститор не мисли ex-post, а ex-ante.

Той не гадае какво ще стане утре, а знае какво ще направи, когато утре дойде.

Ex-post анализът има смисъл само когато гледаме десетки или стотици сделки —
когато оценяваме дали системата като цяло се държи в рамките на очакваното.

Една лоша седмица не променя нищо, ако цялата година е в синхрон със статистиката на стратегията.

Заключение

Инвестирането не е борба да познаем посоката. Нито да затворим сделката на най-доброто ниво.

То е умението да мислим ex-ante — да действаме по правила,
дори когато не знаем изхода.

Затова следващия път, когато се изкушите да затворите позиция „за всеки случай“,
попитайте се не „дали е време да купувам/продавам“,

а „следвам ли системата, която ми носи резултати в дългосрочен план?“

Всичко останало е просто шум след събитието, което ви дава илюзията, че разбирате какво правите. А живеенето с тази илюзия не свършва добре на финансовите пазари.